България е неподвластна само на словото. Колкото поетите и певците да търсят най-хубавите думи и звуци, най-хубавите краски и сравнения, те не могат да предадат образа на родината ни с пълната му сила и мощ - жив и истински, единствен и насъщ. България е неделима от историята и върховете си. Неделима е от паметниците си и зелените поля, от легендите и преданията, от реките и морето си. Каменна и плодна - отразена в очите на езера и язовири. Над благодатните земи на Мизия и Тракия са необгледните гори на Родопите, настръхнали мраморни чела на Пирин и исполинската снага на Рила. Отколе с потайните си усои, с вековните си букаци, с канарите и орляците си Балканът за българина е и баща, и майка, свидно гнездо и крепост. Далеч на изток, прегърната от вълните на морето, се таи Странджа, донесла медения звън на чанове и кавали. Сред равнините и златното море на житата искрят пламъчетата на огнени макове, свили китки край гранита на не един паметник…

Тръгнем ли на път из родината ни, ние усещаме топлината на нашата древна и кръстопътна земя, потънала в красота и дълбока житейска мъдрост. И винаги с удивление най-напред разглеждаме тракийските светилища из Родопите, разкопките на античните градове Ескус, Никополис ад Иструм и Нове, възхищаваме се от каменният амфитеатър в Пловдив или от старините в София. После пътят ни води през 13-вековната история на България, тръгнала от времето, когато са препускали конете на Аспаруховите железни мъже. И тези векове са стигнали до нас не само с каменните основи и зидове, с мраморните колони и капители на дворците и градовете, останали от българските царе. Те ни говорят със силата и мъдростта на славянската писменост на Кирил и Методий. И пред очите ни оживява великолепието, покривало навред земята ни. Чрез него ние не само се гордеем, но и с достойнство носим името българи. Та кое българско сърце няма да се развълнува, когато мине през руините на Плиска и Преслав или когато застане пред скалата, на която каменният конник пробожда с копие лъвът! Кой българин няма да потръпне от гордост, когато почувства материалната и духовната култура, оставила блестящи белези върху възкръсналите руини на възроденият Царевград - Търново!...
/Васил Петров-засл. деятел на БТС, зам. гл. редактор на в.Ехо/

Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - Каменната ера и Медно-каменната епоха. Археологически открития от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Търново, Видин, София, Тетевен, Троян и в Родопите. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура (Вълчитрънското съкровище). През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са включени във Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през VI век на Балканския полуостров славяни. През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.

Разположени на важния кръстопът между Европа и Азия днешните български земи са заселени от дълбока древност. Всички народи, живяли по тези земи - траки, българи, славяни - оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. В стотиците гробници земи траките и техните предци оставят неповторими високохудо-жествени образци на материалната и духовна култура. Известни в цял свят са Варненският некропол отпреди 4 000 г. пр. Хр., запазил най-старото обработено злато в света, тракийските гробници и светилища в Казанлък, Свещари, Старосел, Александрово, многобройните, ценени в цял свят тракийски златни съкровища. Многобройни са гръцките, римските и византийските паметници от античността и ранното средновековие.

Българите наследяват тази висока култура, обогатяват я със своя хилядолетен опит, пазят я и я доразвиват до наши дни. Те дават на света своя календар, първата азбука на славянски език, създадена от братята Кирил и Методий, обявени от църквата за покровители на Европа, славяно-българският превод на свещенните книги, Мадарския конник. Народното творчество е запазило до днес свежестта на народните обичаи и песни, на народните занаяти. В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата.